Голяма част от природни туристически ресурси на страната все още не са валоризирани в достатъчна степен. Те биха могли да се използват по-пълноценно за разнообразяване на туристическия продукт и за увеличаване на приходите и целогодишната заетост в повече части от територията на страната. Те са потенциал за бъдещо туристическо развитие, който следва да се оползотвори ефективно. Особено важно е това да става разумно осигурявайки устойчиво развитие на българския туризъм.
Главни направления необходими за опазване на природните туристически ресурси и съответно за устойчивото развитие на туризма в България:
● цялостната екологична политика;
Опазването на природните рекреационно-туристически ресурси е важна съставна част от цялостната екологична политика. Туризмът страда от замърсяване на околната среда, предизвикано главно от индустрията и транспорта. Но от своя страна туризмът също нарушава природното равновесие, макар че това вредно въздействие е локализирано в курортните зони. Затова трябва да се прави разлика между опазване на средата от други дейности за нуждите на туризма и опазване от самия туризъм. Създадена е мрежа от защитени територии, но на редица места не се спазват природозащитните норми;
● ефективно прилагане на териториално-устройственото планиране;
Съществува значителна база от нормативни документи (Закон за устройство на територията, Закон за туризма, Закон за административно-териториалното устройство на Р. България, Национална конвенция за пространствено развитие, Национална програма за развитие «България 2020» и др.), които касаят и туризма. До скоро обаче териториално-устройственото планиране беше подценявано, което доведе до редица негативни последици. Особено важно е да се избягва стихийността и да се прилага обосновано териториално-устройствено планиране. Това би допринесло за по-равномерно териториално разпределение на туристипотоците и по-добро усвояване на туристикоресурсния потенциал.
● ориентация към специализирани щадящи природната среда видове туризъм;
Ориентацията следва да е към специфични, но и нетрадиционни форми на туризъм, базирани на местните ценности в т.ч. природни ресурси и забележителности. Това би допринесло за по-равномерно времево разпределение на туристите. Вниманието трябва да бъде насочено към предотвратяване на рисковете от деградация на ресурсите и загубване на идентичността.
● повишаване на екологичното самосъзнание на туристите и местната общност;
В България проблема с опазването на околната среда е особено актуален. Съществуват естествени природни процеси, които могат да променят, нарушат или унищожат природни туристически ресурси, но най-често това прави човекът със своята дейност. Органите, конвенциите и постановленията занимаващи се с този проблем са безсилни пред населението и туристите, ако те не се грижат за чистотата на района, в който живеят или който са посетили. Следователно най-важен фактор за опазването на природните туристически ресурси и тяхното устойчиво