В туристическия сектор крайбрежният туризъм е в значителна степен най-важният по отношение на туристически потоци и генериране на приходи. Сред туристическите дестинации най-предпочитани от туристите са крайбрежните райони, а регионът на Средиземноморието е водеща туристическа дестинация в света: според оценките на Световната туристическа организация тя съставлява една трета от общите приходи от
постъпления в туризма.
Повечето от икономиките на държавите-членки със значителна дължина на брегова линия разчитат в много голяма степен на приходите, генерирани от дейности, свързани с морето, като туризъм, риболов, транспорт и т.н. При все това, използването на морето за толкова различни цели поражда натиск, и по-конкретно:
• надпреварата за пространство води до конфликти между различните дейности (риболов, предоставяне на услуги, селско стопанство);
• естествените екосистеми, които поддържат крайбрежните райони, се рушат, най- вече поради въздействието от изменението на климата;
• съществуват големи сезонни различия в броя на населението и заетостта.
Нарастването на туристическите потоци по крайбрежието, особено под формата на масов туризъм, се придружава от възникващо безпокойство за потенциално негативните въздействия върху регионалното развитие с оглед на околната среда и от икономическа и социална гледна точка. Структурните фондове могат да играят роля в утвърждаване на принципите за устойчиво развитие при планирането и прилагането на интервенциите в крайбрежния туризъм.
Популяризирането на алтернативни форми на туризъм и разнообразяването на туристическите предложения представляват основното предизвикателство за политиките в крайбрежните райони. Разнообразяването може да допринесе за повишаване на притегателната сила на крайбрежните дестинации и да им даде възможност да преминат отвъд традиционния модел „слънце, море и пясък“. Алтернативните форми на туризъм могат да спомогнат за удължаване на сезона, като се създадат многобройни ползи, някои от които са:
• нови източници на доход, които са предпоставка за по-голямо развитие и заетост;
• ограничаване на въздействието върху околната среда и икономическото и социалното въздействие и натиск, причинени от съсредоточаването на туризма в рамките на няколко месеца в годината;
• създаване на нови дейности в подкрепа на опазването и развитието на наследството на района.
Има няколко интересни решения, произтичащи от опита със структурните фондове:
• новаторска стратегия в опит за популяризиране на интегрирано туристическо предложение, което да свързва бреговата линия с вътрешността и различните райони;
• историческото наследство и културният туризъм са начин да се видоизмени туристическото предлагане в крайбрежните селища, които исторически са изпълнявали индустриална функция, и се преобрази идентичността и самобитността на даден район, като се преобразуват крайбрежните курорти в морски градове с наследство и традиции;
• популяризиране на алтернативните форми на туризъм (напр. „бизнес туризъм“ с търговски панаири и конференции, насочени към различен кръг от клиенти);
• в регионите с основна дейност, традиционно основаваща се на модела „слънце, море и пясък“, се полагат усилия за доразвиване и „по-изтънчено“ предлагане на туристическия продукт, включващо разнообразие от занимания за почивка с добавена стойност, като например спорт, здравни и лечебни процедури, голф, ветроходство, туризъм за възрастни хора, тематични паркове, срещи, конференции и т.н.